Отвисоко в печката пада дърво by Екатерина Григорова


Отвисоко в печката пада дърво
Title : Отвисоко в печката пада дърво
Author :
Rating :
ISBN : 619186874X
ISBN-10 : 9786191868742
Language : Bulgarian
Format Type : Paperback
Number of Pages : -
Publication : First published January 1, 2024

"Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..."
Митко Новков

"Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност."
Аксиния Михайлова

Отвисоко в печката пада дърво Reviews

  • Габриела Манова

    Поезията на Катя Григорова е искра в огнището, бляскава нишка в пуловер, звезда, която примигва в небето – някаква дълбока убеденост, че чудото съществува сред нас.

  • Teya Diya

    “Поетът просиява.” (Екатерина Йосифова)

  • Krissy

    Дълбоки смиреност и смисъл, рядкост в съвременната поезия.

    Поетически диалог с кучето

    Седя на пейката и наблюдавам
    движенията и.
    Ела тук! - не спира да вика,
    ала приятелството
    между човек и човек е друго.
    Винаги е разминаване с усмивка,
    предварително преценено време
    за поглед и кимване,
    изчисляване до последния момент
    на разстоянието, в което два живота,
    напълно непознати, се разминават.
    Но всяка сутрин
    (наистина ли всяка?)
    кучето стои между нас
    и, загледано сериозно
    към хоризонта,
    с една топка в устата
    чака знак.

  • Ина Иванова

    Тази стихосбирка е "част от фотосинтезата на любовта", както казва един от текстовете в нея.
    Мъдра, смирена и отчитаща факта, че човек е само част от мирозданието. Част от кръговрата. Нито по-голям от Пирин, нито по-важен от птиче или ягодово листо.
    За мен поезията на Екатерина Григорова в тази книга е мъдра и омиротворена като деликатните, приемащи естествения ред стихотворения на Мери Оливър и Хели Лаксонен.

    А обръщението "куче мое" завинаги ще остане в паметта ни. Точно така. Като обръщение към живота, който ни придружава и обича.

  • Емилия

    Много ми е приятно да чета Катя Григорова - още от заглавието усещам радостта от тази книга. Тук е кучето, тук е планината, тук е семейството, и всичко това носи топлина.