Бай Ганьо. До Чикаго и назад by Aleko Konstantinov


Бай Ганьо. До Чикаго и назад
Title : Бай Ганьо. До Чикаго и назад
Author :
Rating :
ISBN : 9543400024
ISBN-10 : 9789543400027
Language : Bulgarian
Format Type : Paperback
Number of Pages : 272
Publication : First published January 1, 1982

Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избегна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганьо без цинизми - заповядай!


Бай Ганьо. До Чикаго и назад Reviews


  • Димитър Цолов

    Поредната книга (след романа
    Под игото и повестта
    Немили-недраги), включена в задължителния летен списък и препрочетена съвместно със сина ми. Затвърдила мнението ми, че с безвременната смърт на Алеко Константинов българската литература е загубила много... Автор с уникално чувство за хумор и тънък усет към особеностите на българската народопсихология.


    Бай Ганьо

    Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...


    До Чикаго и назад

    Сбогом, снизходителний читателю! Па прощавай, ако нещо не ти е харесало. Аз нямах намерение да пиша, ама дяволски хора — намериха ми слабото място, погъделичкаха ме — няма какво да се прави! И виж сега, то като не ми е занаят, и стилът ми излезе бамбашка, и аз го виждам, че все не е тъй, както пишат нашите писатели — дълбоко, дълбоко… Ама то не е от зла воля — от не-опитност! Па и не е всекиму подаденѐ да пише надълбоко. Хайде, рекох, пък и аз да напиша една книжка така, по-плитко, та да видим какво ще излезе… Па има си хас да ви хареса!

  • Ria

    Току-що завърших "До Чикаго и назад" и се уверявам за пореден път колко ни е калпава образователната система. Помня, че когато учихме това произведение в седми клас, ми беше неописуемо скучно и така и не го дочетох докрай. Напълно нормално. Пътеписът не е творба за седмокласник, иска се някаква зрялост, за да го разбереш и да ти достави удоволствие (не че сега съм много зряла, ама на фона на това, което беше тогава...). Трябва да можеш да уловиш стила на Алеко, защото то това му е хубавото на този жанр - ако ще и в Нарния да ходиш, ако не можеш да го опишеш като хората, ще отегчиш читателя до смърт. И така, вместо това да се учи в единадесети клас (ако е толкова наложително изобщо да присъства в учебния материал) заедно с другите Алекови творби, за да може една по-голяма част от учениците да го оценят подобаващо, имаме цели поколения българи, които живеят с мисълта, че да четеш "До Чикаго и назад" е умопомрачаващо скучно изживяване. После защо младите българи не четат...

  • Bojidara Kutsova

    Бай Ганьо: 2 звезди
    До Чикаго и Назад: 4 звезди